Привет отното, мили хора! Коледа наближава, както и търсенето на идеалния подарък за малките ни хора. Днес ще ви покажа веселите ни игри с конструкторите на Mega Bloks.

Здравейте, мамита.
Музата ми за този блог леко се поизпари, но все още търся начини да остана на линия. Въпреки това, колкото и да ги търся, темите за майчинството леко ме отказват от коментари в публичното пространство. Една от причините е, че все повече искам да запазя най-съкровените моменти, в това число, цялото майчинство, за себе си. Забелязвам, че се чувствам далеч по-спокойна и уверена, далеч по-щастлива. А от това се чувства по-щастлива и Лора.
Което е и темата на днешния пост. Но преди да стигнем до него, малко лирични отклонения :)

Здравейте, мами!
От доста време отлагам ревюто на този уред* поради причини, с които няма да ви занимавам, но истината е, че за мен той е изключително полезен. Използвам го вече повече от два месеца  и с някои малки препоръки по отношение на самия уред и функциите му, съм много доволна.

Здравейте, мамита :)
Тези дни се замислих колко от нещата, които съм чела преди да стана мама са всъщност истина, и колко неща никой не ми е казал и реших, ей така за fun, да драсна петте неща, които ми се искаше някой да ми беше казал преди това хахаха


Не, не че това щеше да промени решимостта ми да стана мама, но някак си определено щях да бъда още по-готова :D

1. Денят ти ще минава според график по минути!
Далеч бях от мисълта, че отново ще разполагам с времето си, както преди, но никой не ме подготви за това колко акуратно ще бъде детето ми. Тя не просто става в определен час, но и в определена минута. Храни се в определени часове и отново в определени минути от тях; спи в точно определен интервал от време през деня. Ако закъснеем с пет или 10 минути от графика, положението става неконтролируемо. Заспиването се превръща в Мисията невъзможна, а храненето - или го пропуска, защото стиска устни или яде течна храна, за да я погълне по-бързо. Освен това, ако си мислите, че заспива навън в количката, жестоко грешите. От 6-тия си месец Лора отказва да спи навън :D
2. Ще започнеш да ядеш все едно те гонят!
Е, вероятно има някои доста организирани мами, които успяват да се насладят на храната си, но ето че вече година,  ям със скоростта на светлината, за да мога все пак да сложа някой друг залък в устата си, преди малкото зверче да се събудило или изправило до крачола ми с протегната ръчичка и умолителен поглед: "Мамо, хайде да ходим".
3. Нервите ти ще отидат по дяволите!
Когато прекарваш 24/7 в компанията на малкото си същество е напълно нормално в един момент да изтрещиш в степен, че да искаш да чупиш и да блъскаш. В такъв момент просто оставете детето в кошарката, излезте от стаята и се затворете в банята например. Пуснете си малко музика и дишайте дълбоко. И това ще мине!
4. Ще трябва да избираш между ядене, сън и къпане!
Когато имаш баби под ръка, вероятно този избор няма да е ежедневен, но когато си сама мама с работещ татко, който се прибира вечер уморен от работа, едва ли ще имаш време за всичко.
В първите месеци след раждането, изборът ми беше неминуемо сведен до съня. Когато детето спеше, спях и аз.
В последствие осъзнах обаче, че ще се наложи да редувам нещата, за да бъда здрава и НЕмиришеща.
5. ИнстаМамите НЕ са реални!!!
По време на бременността ми започнах да следя доста мами в Инстаграм - всички гримирани, облечени в бяло от глава до пети, с деца с кокетни ЧИСТИ (!!!) роклички и панталонки, спретнати косички и прочее. И не, че вярвам на 100% на тези мами, НО все пак създадоха до голяма степен грешни очаквания. Гримът е нещо, което вадя от шкафа само, за да снимам за другия ми блог и то един път в месеца, при положение, че имам време, че има светлина и детето примерно спи зимен сън :D Изобщо условности отвсякъде. Дрехите са целите в петна от ядене, мазнина, тук-таме някое ако. :D Самата аз приличам в 90% на чучело - мръсна коса, необръснати крака, успявам да дръпна мустака, само защото отнема 30 секунди :D
БОНУС 6:
За каквото и да си говорите, с когото и да си говорите, неминуемо ще се стигне до... акото на детето ви :D Дори няма да се обосновавам. Просто темата за акото присъства в 90% от разговорите ми с хората :D :D :D


И накрая: има едно нещо, което всеки ми казва. И то е много вярно - ВСИЧКО СЕ ЗАБРАВЯ. Вече не помня стреса от раждането или безсънните нощи (те всъщност продължават, но определено не им обръщам внимание вече); не помня възпалените от кърменето (макар и само месец) зърна; не помня вкуса на картон от независимо какво ядях заради секциото; не помня сълзите в очите от безсилие, когато съм мислела, че няма да се справя. Помня само едно - усмивката на едно малко същество, което изпълва душата ми с надежда за един по-добър свят; която ме кара да обичам, както никога досега не съм обичала и която премахва негативизмът, който светът налага с пълна сила.
Защото да си мама е НАЙ-ПРЕКРАСНОТО НЕЩО, което може да ти се случи и си заслужава те боли, да плачеш и да си скубеш косите. Защото си оставила нещо след себе си! <3

Усмивки,
Мери

Преди две седмици получихме подарък от нашите приятели от Bonduelle. Приехме с радост тяхното предизвикателство „Приключения в градината“, за което ще ви разкажем сега.

Здравейте, мамчета :)
В първата част на този пост ви разказах съвсем НЕдетайлно за началото на нашата битка с това нещо, наречено захранване или иначе казано, с преминаването на твърди храни. Лора е вече почти на едина годинка (а докато този пост види бял свят, вероятно ще бъде и на една годинка) и борбата продължава да ожесточена, но съм на път да спечеля войната :D

Ще се повторя, но ще го кажа - времето лети ужасно бързо... Деветте месеца от бременността ми не минаха толкова бързо, колкото 11-те след раждането. Ето, че остава само един месец до първия рожден ден на Лори и аз си седя и се чудя кога порастна.
Последните няколко месеца пропуснах ъпдейтите, но адски много неща се случиха за това време, затова ще ги обединя в този пост.



Вече малко на 9 килограма, крачетата се издължиха, сантиментрите са със сигурност над 75.
Все още обаче дрехите се колебаят като размери и макар за панталонки да са между 68 и 74, бодита и блузи вече гонят 80, като тук-таме някоя любима моя блузка от 74-ките се навира през тази голяма главичка :D

Русата коса и сините очи остават хахаха Макар, че забелязвам мноооого леко потъмняване на косата и то през последния месец. Все още си мисля, че косата ти няма да остане руса. Доста порастна в последните два месеца, но в момента като че ли не расте толкова. Въпреки това вече ти влиза в очите хаха
Очите ти няма да се променят и това е повече от категорично. Лицето ти е все така кръгличко и си бузанка, но има едно сърцевидно оформяне. Не мисля, че ще се издължи повече.

Просто не искам да подхващам тази тема :D Споделих в предния пост (предстоят още по темата), че си е борба, която продължава и до днес. Всякакви ястия с месо и риба се отказват (Ей, прекалено си малка да си вегетарианка!!!) Предпочиташ паста, бисквити и да ръфаш хляб ей така, без нищо повече. Солети, гризини и всякакви такива, са друго удоволствие, което предпочиташ най-вече заради зъбите (които са вече 7!!!)
Все пак успявам да те накарам да ядеш - като ти пусна любимите Soprano, Louane & Kika Ninchen... Ще пропея и аз на френски, покрай теб :D

През 10-тия си месец отбеляза още една (втората в живота ти) нощ, в която спа без да се събудиш. Или си се събудила, но аз съм била толкова изтощена, че дори не съм те чула. Като цяло спането продължава да бъде изключително болна тема. Имаше период, в който се будеше само един път на нощ, но в последната една седмица, през 20-30 минути започваш да мрънкаш, понякога те намирам седнала в леглото, едва гледаща, но все пак седнала. Сутрин ставаш в 7 и все едно си спала цялa нощ. През деня отказваш да спиш, опитваш се да минеш на режим от едно спане, но още не ти давам. Не се отразява добре на нощното спане. Прекалено си изтощена и затова си и толкова неспокойна.

• Вече имаш 7 зъбчета (3 отгоре; предните ти са като моите огромни плочки хаха; и 4 отдолу); имам подозрения, че ти излизат още два
• "пълзенето" се осъществява в седнало положение с един крак свит в коляното, а с другия се изтласкваш
• правиш вече много сериозни крачки, но винаги хваната за една ръка; ако те хвана за двете едновременно, ми се караш и буташ ръката ми
• вече казваш МАМА!!!! (ЙЕС)
• имаш самостоятелна стая
• буташ количката, когато ходим на разходка
• Вързах ти първото кукуриго :D  
• Махаш с ръчичка за Чао и даваш пет
• Наясно си за какво служи дистанционното на телевизора и когато го хванеш, го насочваш натам с викове: "А.А!!! АААА!"

• Да ходиш (по-скоро да обикаляш в кръг)
• Да си играеш в замъка с топките (леко подранил подарък за рождения ти ден хаха)
• Да тормозиш Кари, да й бъркаш в купата с храната и да й ядеш гранулите (като бонбонки ги смучеш)
• Да си играеш с вода
• Да отваряш и затваряш всякакви врати
• Музикалните инструменти
• Френските песни, най-вече Soprano и Louane (В последните две седмици и ти като всяко момиченце, откри Frozen. Засега ти харесва обаче само песента Let it go! Дълбоко я преживяваш всеки път, когато ти я пусна)
• Да танцуваш
• обичаш да те повтаряме и се заливаш от смях

• Да гледаш ТВ, освен ако не са горе-споменатите песни 
• Очевидно 11ти месец продължаваш да не харесваш спането
• Да стоиш на едно място повече от 5 минути
• Месо

• Едно от любимите ми неща е бръщолевенето ти с езиче - правиш страшни физиономии постоянно се плезиш и в същото време говориш. Получава се много симпатичен звук
• Смехът ти, когато те разсмея с някоя глупост (предимно на това се смееш)
• Когато ти кажа "Танци-Манци" започваш да въртиш дупето
• Тишината около теб е почти никаква, а когато все пак е тихо, обикновено правиш бели: днес ми изсипа кафето на плочките; вчера набара кутия с хартиени кърпички и ги извади една по една и надлежно ги разхвърля ,където ти скимне
• Все повече започваш да осъзнаваш нещата около себе си и доста се забавляваш като откриваш новите неща, но истината е, че не играчките, колкото всички останали предмети около теб, са ти много по-интересни. 

 Като се замисля, през последните три месеца се случиха толкова много неща, които забравям, че трябва да започна да си записвам регулярно хахах Защото освен, че времето си лети, паметта ми си изфирясва като за световно :D
До скоро, мами и мами! <3

Усмивки, 
Мери

Мами и мами, дълго време отлагах този пост поради причината, че всичко беше изключително сложно и адскиииии времеемко. Но ето, че сядам да споделя с вас нашата битка - къде голяма, къде с по-малко "кръвопролития", но все пак битка със захранването. Войната все още е в разгара си, тъй като зъбите (ех, тези зъби, май и за тях трябва да седна да напиша един-два поста :D) упражняват жестоки мъчения върху изтерзаната душичка на Лори. Изобщо не е лесно да си бебе! Хич даже!

Откъде да започна? Накратко смятам да ви опиша схемата, по която започнах захранването и която спазвах, докато не въведох глутена. След това Лора започна да яде буквално всичко
(и предимно корички хляб, отново заради зъбите) и спрях да прилагам новите храни лъжичка по лъжичка.

Захранването започнах на 4,5 месеца, за което веднага ще бъда обвинена, че е прекалено рано. НО моето оправдание е, че Лора беше на адаптирано мляко, което исках максимално рано да намаля като количество, а вече искам и да спра окончателно. Това не е истинска храна и смятам, че е напълно основателно при изкуствено хранене да се премине към по-ранно захранване.

Въвеждането започнах с пащърнак, който ми бе категорично отказан след буквално една лъжичка; преминах на морков - не се хареса. Затова за около две седмици преустанових опитите, тъй като реших, че не е готова за истинската храна (така пишеше поне в няколко различни сайта, с които се консултирах)
Така че реално, когато навърши пет месеца, започнах захранването с домашно приготвено картофено пюре, което смесвах с нейното мляко и действах по схемата:

След тези пет дни, започнах да добавям и морков към пюрето от картофи, като вече бях заместила обедното хранене изцяло с пюре. Постепенно увеличавах количеството морков. Ако в началото към един картоф прибавях едно резенче морков, стигнах до 50:50 - един картоф и един голям морков. Отново смесвах и пасирах с нейното мляко и тя го ядеше.
След петте дни с морков, въведох по същата схема тиква, тиквички, спанак, авокадо и броколи. И редувах при приготвянето на пюретата, защото Н.В. кралица Лора отказваше да яде всеки ден едно и също. Което реално не беше огромен проблем, тъй като за готвенето използвах машина, с която всичко ставаше доста бързо. В един момент спрях да използвам въпросната машина, защото се развали и реших, че е по-лесно да премина на готови бурканчета, тъй като Лора изключително много се двоумеше дали да яде и продължаваше да си търси млякото.
Затова казвам, че захранването беше жестока борба, която и до днес продължава, но да се надявам, че е сега е само заради зъбите.
Лора категорично отказа да яде зеленчуковите бурканчета и трябва да призная, че след като и аз ги пробвах, разбрах много добре защо не иска да ги яде. Вкусът наподобяваше гума в някои от тях. Виж, плодовите с кеф си хапваше :D Tях даже и аз ги хапвах, защото госпожицата отказваше да изяжда по едно цяло бурканче и някой трябваше да го дояжда. Пари сме давали все пак.
В 8ми месец, тъй като преболедува и в този период не можех да въвеждам нови неща, започнах въвеждането на месото, което направих с готови бурканчета, защото машината, която ползвах по това време, не можеше да обработва месото и изрично пишеше, да не се слага месо в нея. Лора започна да яде бурканчетата с месо и явно й бяха вкусни, но се появи нов проблем! Запече се и повече от месец акаше с ужасни напъни, зачервяваше се като домат и чак сълзички й потичаха от очите. Колкото повече време минаваше, толкова повече осъзнавах, че бурканчетата, колкото и лесна работа да са, толкова не са подходящи в нашия случай. И тогава на помощ се появи Philips Аvent*.
Машината за готвене на пара и пасиране, се оказа в пъти по-добра от тази, която използвах (марката беше някаква френска, в никакъв случай известна марка техника) и позволява приготвяне на много по-разнообразна храна, доста по-бързо. По-детайлно ревю на самата машина съм планирала за част 2 на "Захранването - тази наша битка", където ще ви покажа и примерно меню в три части. Но определено машинката пристигна в изключително подходящ момент и направи приготвянето на храната изключително лесно, че дори и забавно :)
Вече около месец я ползвам ежедневно и храната, която приготвям, стига за поне две хранения, което е същински плюс. Това, което Лора не изяде, затварям в бурканче, вакуумирам и оставям за друг ден. Така например - готвя три дни, но имам за 6 яденета ;)
Повече очаквайте скоро по темата, а дотогава:

Интересно ми да е разбера каква е вашата схема при захранването и дали и вие сте водили такива битки? :)

Усмивки,
Мери

Любов е думата, която описва гледката всяка сутрин. Въодушевление е емоцията, огряла лицето на Лора, когато Кари се приближи до нея за сутрешна целувка. Щастлив кикот, придружен с екзалтиран писък е звукът, който придружава тази сценка.

Преди Лора да се роди на няколко пъти ме попитаха какво ще правя с кучето, когато детето се появи - дали ще я подаря или ще я продам (?!?!?). Трета опция като отговор на този въпрос, очевидно не съществуваше за хората, които ми го задаваха. Реакцията ми беше винаги една и съща: Вие луди ли сте?!, заявено с отвратена физиономия от мисълта, че изобщо мога да бъда попитана такова нещо.
За тези, които не знаят - Кари е моето първо дете. Когато преди 6 години я прибрах "само за една нощ", дори не подозирах какво ще преживеем с нея. Нямах намерението да я задържам, защото само 4 месеца по-рано бях загубила предходното си куче - Тери. Плаках за нея като за човек и смятам, че всеки, който има куче, ще ме разбере. Всъщност, не всеки! Защото някои хора очевидно имат кучета само, докато не решат да имат деца. Попадала съм дори на обяви в нета: Подаряваме или продаваме куче, защото ще имаме дете!. WTF?!?!

Не искам да съм крайна, затова просто ще подмина поведението на тези хора с мълчание. Нито бих могла да изляза на глава с тях, нито бих могла да им влея акъл (не че претендирам аз самата да имам много хахаха)

Отглеждането на дете от пеленаче с куче, не е лесна задача. Дори напротив, то е като да гледаш две деца едновременно. Дори може би по-сложно, защото кучето не може да разбере напълно какво се случва и не можеш просто да му кажеш: "Извинявай, няма да ходим на разходка, защото трябва да кърмя и сменям пелени". Въпреки че Кари се оказа достатъчно разбрано същество и няколко месеца проявяваше канско търпение. Кари беше съществото, което най-много "пострада" (чисто на психическо равнище) от раждането на Лора. Вниманието към нея изведнъж главоломно намаля, разходките представляваха петминутни излизания в двора, колкото да свърши работа. Беше зима, мъжът ми беше в постоянни командировки и аз не рискувах да излизам с новороденото бебе за повече навън. Пиша всичко това, защото както тогава, така и днес се чувствам изключително зле заради това, че отношението ни към Кари мина на заден план. Нужни ни бяха пет месеца, за да влезем в час и всичко да тръгне по старо му. А Кари беше златна през тези пет месеца. Да, ходеше тъжна и рядко идваше до нас, защото все още изпитвах леки притеснения да седи близо до бебето, най-вече поради факта, че се опитваше да я ближе по лицето. На по-късен етап разбрах, че притесненията ми са били абсолютно неоснователни - та кучето е кастрирано, ваксинирано, редовно му се дават хапчета за вътрешно обезпаразитяване, редовно се третира с Фронтлайн и се грижим за хигиената й. Решем я, къпем я, почистваме й принцеското легло (да, Кари е глезено куче хаха).

Имаше един период, в който тя самата отказваше да идва при Лора, защото биваше блъскана, скубана,  и меко казано, малтретирана. Как да обясниш на едно бебе, че кучето не е барабан, а живо същество, което обича да се гушка и трябва да се гали. Слава Богу, този опустошителен период на Лора спрямо Кари продължи не повече от месец и половина и в момента, не минава сутрин, в която двете да не си играят заедно - т.е. Кари се въргаля в скута на Лора, а тя отново я блъска, но далеч по-нежно. А Кари търпи, защото разбира, че така Лори изразява любовта си!

Кога е безопасно да отглеждаш дете с куче?
ВИНАГИ! Стига да сте достатъчно сериозно спрямо основните хигиени необходимости на кучето. То трябва да бъде обезпаразитено и ваксинирано. Когато се прибирате от разходка, да миете поне краката му, а през летните месеци, да проверявате дали не си носи някое кърлежче. В България вероятността е по-малка, тъй като там се пръска срещу такива животинчета, но тук в Германия е забранено и кърлежите са буквално най-опасното животно. Въпреки Фронтлайн-а, Кари редовно си пренася тези гадни буболечки, но до този момент, винаги съм ги намирала и махала навреме. Важно е да не се неглижира вниманието към кучето във всеки аспект.

Какви са позитивите от това да отглеждаш дете с куче?
Ох, откъде да започна!? За мен няма нито един негатив и го казвам с пълното съзнание, че някой ще скочи и ще каже: Ама как, то е мръсно, ръси косми, лиже си дупето!
Да, но то е мръсно, ако вие го оставите така. Ръси косми, но хайде да си признаем - вие не ръсите ли коса навсякъде? Вкъщи моята коса по пода е в пъти повече, отколкото козината на кучето. И, хей, хората са измислили едно нещо, което се нарича прахосмукачка. Отнема точно 10 минути на ден да я пуснете и изчистите ;) Колкото до дупето - въпрос на личен вкус, нали знаете приказката хахаха

На първо място сред позитивите, искам да поставя това, че детето се учи на любов към животните от малко. Защото гледайки кучето навсякъде около него, то свиква с него и всички бабини (а понякова и мамини) приказки: "Бягай, че кучето ще те изяде" (нещо, което лично мен ме вбесява), просто няма да му правят впечатление. Знаете ли, че кучетата хапят само, когато се защитават? И то в случай, че са били малтретирани от хора!!! Кучето никога няма да ви посегне да ви ухапе, само защото е куче. По-голяма е вероятността да ви блъсне кола, отколкото да ви ухапе куче. Хапят само кучетата, които са възпитавани така; хапят кучетата, които са били бити; хапят кучетата, които се страхуват, че отново може да им бъде посегнато. Не казвам, че няма такива кучета, но вината не е тяхна. Вината е в хората, в техните собственици или в тези, които ги третират като второразредни същества. Защото въпреки побоищата, които Кари отнесе от Лора, въпреки дърпането на ушите (което Кари много мрази), въпреки скубането косъм по косъм, Кари НИТО ЕДИН ПЪТ НЕ Е ПОСЕГНАЛА ДА УХАПЕ ЛОРА! Напротив, всеки път с любов и разбиране, я лизва по ръчичката или по крачето. И някак Лора разбира, че не трябва да я бие и скубе.
Точка по въпроса!

На второ място, да отглеждаш дете с куче, означава да научиш това дете на отговорност от много малко. Именно Кари беше тази, която научи мен на отговорност - да се прибирам, за да се разхождаме, преди да хукна на някъде другаде; да я къпя; да има вечно прясна вода и храна в купата; да ходим заедно на ваканции. И искам Лора да се научи на същото - да се грижи за друго същество, а не да бъде егоист.

На трето място - щастието, което виждам в очите на Лора. Не може да си представите колко е голямо! Това дете буквално изпада в див екстаз от вида на Кари и сутрин, когато станем и минем покрай леглото на Кари, Лори опъва ръчички в нейна посока. Иска да й каже "Добро утро".
Разходките с Кари са любимото нещо на Лора. Следи я непрекъснато и въпрос на време да започне да й мята топки и пръчки. <3

Може много се пише по темата Отглеждане на куче и дете! Но ще спра дотук.
Искам да ви кажа само едно - не пренасяйте собствените си страхове и омрази върху децата си! Дори и да не харесвате кучета, котки и каквито и да е било животни (което ми е адски странно), недейте да учите и децата си на това. Оставете на тях избора дали да харесват кучетата и котките, или другите домашни любимци. Защото вашите деца, това не сте вие! Както не бих си позволила да задължавам детето ми да учи нещото, което аз искам да учи, така не бих му прехвърляла собствените си страхове. Искам Лора да живее в един по-добър свят, в който хората са по-усмихнати, а това може да стане само, когато се научим, че децата ни са отделни индивиди със собствени житейски път и, че не сме ние тези, които трябва да им казваме как да живеят! Но това е тема на друг разговор ;)

Включете се с коментари, нека да чуя/прочета и вашето мнение. Дори и да не съвпада с моето. Всеки има право на мнение ;) Няма да се опитвам да ви превъзпитавам или да налагам собственото си такова. Интересно ми е какво мислите по темата: Имат ли място домашните любимци в живота на децата ни?
Моят отговор е: КАТЕГОРИЧНО ДА!

Усмивки, 
Мери

                       Малкото ми мишленце,
                       не знам къде отлетя това време и всеки месец минава все по-бързо. И всичко се променя толкова бързо, че не мога да хвана двата края. Вече няма ден, в който да не ме изненадаш. Не минава ден, в който да не направиш нещо ново. Всеки ден ти си различна. Седя си, с доза тъга, но и с неимоверна гордост гледам снимките ти. За 8 месеца ти се превърна от малко неадекватно същество, което не можеше да мръдне без мама и тати, в почти самостоятелно малко човече, което напира да ходи и да гледа света от изправено положение. Тъжно ми е, че порастваш, но и съм щастлива, че виждам усмивката ти всеки ден по цял ден.

Осемте килограма си ги минала със сигурност, въпросът е дали не си минала и деветте. Носенето на ръце е изтощително занимание, но изборът ми не е голям. Според неточните ми мерки, си около 72 см, което вероятно не е много вярно, но пък защо да не си порастнала за месец и половина с 5 см? Със сигурност дрехите с номер 68 не ти стават вече, премина категорично към 76 и дори 80 :)

Гледайки снимките ти от първите три месеца, разликата е потресаваща. Тотално си различна. Очите ти се уголемиха и са постоянно широко отворени и с любопитство изследват света и хората. Косата ти порастна много, вече носиш фибички, макар че нямаш нужда от тях, но аз просто държа да приличаш на момиченце хаха Все още си руса, а за очите, мисля, че се разбрахме - ще си останат сини. Усмивката слиза от лицето ти само, когато си гладна или когато ти се спи. Е, и понякога, когато ми се ядосваш, че не ти обръщам внимание.

В един момент просто спрях да мисля какво и как ти давам. След като въведохме хлебната попара с масло и сирене, се осмелих трайно да вкарам в менюто ти разнообразни пюрета и вече смея да кажа, че ядеш всичко. Четири вида месо + риба; разнообразни зеленчуци; бисквити; плодове (предимно банан и ябълка, там нещо куца работата, но ще оправим нещата). Все още си търсиш обаче и млякото и все оше те мързи да си държиш сама шишето :D

Режимът ти е бетон и ако по някаква причина го нарушим, се превръщаш в кисело зеленце. Добрата новина е, че скоро възнамерявам да те оставя да спиш сама в стаята си. Имам усещането, че нощно време се будиш с мрънкане, защото усещаш, че има кой да ти обръща внимание хахах

• трето зъбче се появи от нищото и докато се осъзная, че го имаш, вече беше наполовина израстнало
• слагаш си сама биберона, дори докато спиш и това ми спестява доста усилия и 1-2 ставания през нощта
• направи първите си две крачки, разбира се, докато те държа за ръце, но тъй като отказваш да лазиш, очаквам съвсем скоро да проходиш
• освен ТАТА, казваш още БАБА и ДАДА; мама все още е химера, но пък ме търсиш постоянно
• въртиш се и се местиш в седнало положение. Винаги те намирам на поне метър от мястото, на което съм те оставила
• много си самостоятелна и сутрин, след като си се напапала и се наспала, си играеш сама и мама има възможност да свърши малко работа (основно да си изпие кафето или поне да пробва)

• да стоиш права
• телефонът и слънчевите очила на мама; и двете са явно страшно вкусни
• бисквити и пюре от спанак и картофи със сметана; мисля, че доста ти допадна и сьомгата
• да ти пеят и да слушаш музика; детските, в които се пее
• да "свириш" на пиано и да блъскаш по всичко като по барабан, включително по Кари (а тя милата търпи ли търпи)
• да си навън и да гледаш хората
• лебеди и гълъби, за мой ужас, защото ужасно ме е страх от пернати
• люлки!!!

Няма нещо по-различно от предните месеци, продължаваш да не харесваш същите неща с едно допълнение - изпитваш страх от ваничката с вода. Мисля обаче, че успяхме да преодолеем този проблем :)

• Ти си малък дявол в ангелска промяна, мишленце. Ако не ти обръщам внимание, кашляш или издаваш звук, все едно те е страх от нещо, за да дойда при теб. Когато го направя, започваш да се смееш. Абсолютно си ми казваш: "Видя ли, пак стана моето"
• Започна да се социализираш с хората, а успяхме да си намерим и компания от двете бебета. И двете са на 3 месеца. Последният път, когато се видяхме, дори хвана за ръчичка едното и го целуна. След това му взе биберона и си го сложи в твоята уста хахаахах Беше много смешно, но ти невъзмутимо се опита да си набуташ и твоя биберон
• Храненето е съпроводено с омазване на всичко и всички. Един път сложих бяла буза и петната от морковено пюре все още ми напомнят за тази голяма грешка от моя страна. Дънките ми също са вече неизползваеми. 
• Любимата ти забава към този момент е да се въргаляш и буквално гмуркаш в малък басейн с топки, който имаме вкъщи. Радостта, когато те сложа в него, е голяма.

ПС: Май трябва да започна да си записвам забавните истории, защото всеки ден има такива, но аз ги забравям... А не искам!

Усмивки,
Мери

Въпреки, че историята за раждането ми вероятно трябва да предхожда този пост, в последните няколко дни съм доста философски настроена и мислите ми около това как се промених, след като Лора се роди, постоянно се блъскат в главата ми. Затова реших да им дам свобода и ги разпиша черно на бяло.


Преди няколко дни най-добрата ми приятелка (мама на прекрасни двумесечни близначки) беше тази, която ме наведе на мисълта дали съм се променила. И мислейки, че не съм кой знае колко по-различна от преди 8 месеца (ОМГ, кога минаха?!?), всъщност осъзнах, че съм претърпяла огромна метаморфоза. Не само психически, но дори и физически (което май е по-отрицателната част от нещата :D).

Ще започна с това, че бременността ми беше много силно желана и беше една сбъдната мечта, слава Богу с подходящия мъж. Деветте месеца, през които Лора растеше в мен, бяха най-красивият период в живота ми (добре де, след 4-тия месец, когато спря да ми се вие свят). И отново не говоря само в духовния аспект на нещата. Дори физически, макар и накрая с 21 кила отгоре и с походка на малък слон, се чувствах красива и нищо не можеше да промени това.
Ето обаче, че това беше първото нещо, което се промени след раждането. Вече не се чувствах красива и всяко поглеждане в огледалото ме караше да се чувствам зле. Поради тази причина вкъщи останаха само две огледала, в които няма как да се видя в пълен ръст :D Осем месеца след раждането, успях да намаля 67-те килограма, с които влязох да раждам, до 50,8 (от днес!!! ЙЕС!), без особени физически дейности, различни от заниманието с детето. Тъй като раждах със секцио в първите 6 месеца след раждането ми забраниха да ходя на гимнастика или фитнес, въпреки че има силно желание. Усещах обаче все още доста силно на моменти опъванията на шева и реших, че не исках да дърпам дявола за опашката. Сега вече, тъй като Лора упорито иска да стои права (да, не пълзи грам, но иска постоянно да я държа права на крачета), просто нямам желание за упражнения, тъй като и без това през деня рядко сядам на едно място. А когато тя спи, използвам момента или да сготвя и изчистя, или просто си лягам до нея, гушваме се и спим.

Та, да, първото нещо, което се промени след раждането е, че всичката ми кожа се отпусна отвратително и се чувствах по-грозна от всякога. Нямах дрехи, които да ми стават, размъкнатите парцали, които носех по време на бременността, сега не ми вършеха никаква работа и бях изпаднала в не толкова тихо отчаяние. Но си повтарях непрекъснато, че всичко това си заслужава, защото имам най-прекрасно здраво и красиво дете на света (за всяка майка нейното е най-красивото, нали знаете. Но Лора и нейните сини очи.. еми, съжалявам, тя е най-красивото бебе, което съм виждала :D)

Постепенно успях да свикна с мисълта, че никога повече няма да вляза в дънки с размер 32, дори да отслабна, просто защото самата аз съм се разширила. Свикнах с мисълта, че ще трябва да подаря два чифта обувки, за които за първи път в живота си дадох невъзобразими пари, просто защото те вече не ми стават и няма изгледи да ми станат... А са носени 3 пъти... общо! При мен един от "страничните ефекти" на бременността се оказаха постоянно уголемените крака :D
Но толкова с отрицателните промени. Все някой ден отново ще съм красива... а дотогава - гримът върши чудеса, когато намеря половин час за него! :D

Една от най-положителните промени, които се случи с раждането на Лора, беше моето психическо порастване. Колкото и да клиширано, раждането на едно дете променя живота ти на 100%, но променя и същността ти. И не, не съм станала някоя супер protective мама, която дебне 24/7 дали детето е ок (пример за това е, че вчера оставих Лора без надзор и от съседната стая чух едно глухо, но си силно ТУП, в следствие на това, че беше паднала от леглото и си беше изджаскала главата в теракота...). И не, не целият свят се върти около Лора. Все още мечтая за тихите моменти с книжка в ръка или дългите спа процедури, които сама си правех вкъщи. Е, някой ден и това ще се случи :D Но наистина порастнах! И за това съдя по собственото си поведение спрямо хората. Липсва вече толерантната Мери, която намираше доброто у всеки човек и се хващаше здраво за него, само и само да има социални контакти. Научих се да казвам "НЕ" и това всъщност е най-голямата и най-положителна промяна, защото смятам, че ще ми спести много!
Научих се, че определени хора трябва да останат в миналото и няма смисъл да се занимавам с тях повече, нищо, че са били част от това минало. Но те просто нямат място в моето настояще, както очевидно аз нямам място в тяхното.
Научих, че животът не върви в социалните мрежи! И макар Инстаграм да остава моят guilty pleasure, от месеци не съм поствала във Фейсбук (дори рядко го отварям), изтрих си канала в YouTube (което беше едно от най-хубавите неща, които съм направила) и просто не прекарвам дните си с телефон в ръка. Още едно положително нещо на това - не се налага да го зареждам по три пъти на ден :D Научих се също така, че не е нужно да отговарям на съобщенията на хората веднагически. Че то и те не ми отговарят, тъй че кореспонденцията в интернет може да почака!

Може би не успях да стана само по-спокойна. Все още съм припряна, нервна и избухвам без причина, но до голяма степен отдавам това на факта, че спането е само красива мечта. Но ето още една положителна промяна - научих се, че мога да живея и без да спя много. Някак се примирих, че няма да има вече излежаване до обяд, предхождане от късно лягане заради поредният филмов маратон (вече съм в леглото с кокошките, което ми напомня, че е време да се ориентирам към възглавницата, преди Лора да е решила, че се е наспала :D )

Все още не мога да преценя дали е положително или отрицателно, но голяма промяна беше и рязката загуба на страстта към хобито ми. Винаги съм повтаряла, че воденето на блог е моето хоби, но ето че то вече не ми носи такова удоволствие, каквото преди. Още по време на бременността ми спрях да купувам кой знае колко козметика, това не се е променило и до днес. С едно изключение. Търся перфектния dupe на едно червило на Colour Pop, тъй като не мога да поръчам до Германия и няма да се кротна, докато не се сдобия с този цвят хаха Но като оставим това настрана, влечението към козметиката и желанието да се занимавам дори професионално с нея (като козметичка, не като гримьор), просто изчезна. Предполагам, че това е напълно нормално. Приоритетите на хората се променят, особено след раждането.
Истината е обаче, че въпреки Лора, усещам една непълноценност в живота си и тя е свързана именно с кариерата. С работата като цяло. НО това е тема на друг пост и определено НЕ в този блог хахахах


A вие? Променихте ли се след раждането? Как?
Усмивки,
Мери

Малко мое дяволче,

Времето си минава ли минава, а аз седя и кротичко го наблюдавам. Хем ми е тъжно, хем всеки ден посрещам с ентусиазъм, за да видя какво ново ще измисли русата ти главичка. И всеки ден ми поднасяш все повече и повече поводи да се гордея, че съм твоя мама. Е, няма да лъжа, успяваш и да ми пилиш нервичките в голяма степен, не знаейки какво точно искаш или по-скоро - искайки всичко, едновременно.


РАЗМЕРИ
Така и неедитнах предния пост, така че тук да кажа, че на последния преглед беше 7650 грама, 67 см. Вероятно вече си около 8 кг и определено влизаш в дрехи размер 68!

Не знам доколко е възможно, но очите ти са още по-сини и още по-светли. Косата ти е златиста и расте с доста бързи темпове... отгоре :D Какво да ти кажа, имаш си модерна прическа! хихи
Устните ти все повече заприличват на моите, въпреки че горната си е на тати. Но определено са плътни и пухвави, което само може да ме радва. Ноктите на ръцете са 1:1 с тези на баща ти (не че и моите са хубави, но мечтите ми поне ти да имаш красив маникюр, се сгромолясаха), но тези на краката, от мен си ги взела. На кутрето едва-едва се загатва някакво малко подобие на нокът. Много съм щастлива и от факта, че миглите ти растат МНОГО! Вече опират във веждите и са доста извити.

Голямата мъка продължава. Добрата новина е, че успяхме да заместим второ хранене. Тъй като обаче безмлечните каши като ориз и просо, дори смесени с плодово пюре, не са твоето нещо, успях да те спечеля с млечна каша от грис. Да си призная, дори аз с кеф си я хапвам хахаха
Тъй като обаче в последните две седмици си болна, рязко спрях въвеждането на нови храни и малко бавим третото заместване, което за мен е най-важно - глутенът и млечните продукти.
Преди да спрем захранването, докато се оправиш, успях да въведа тиквички и пуешко месо.
Много обичаш да гризкаш и краставичка.

Успяхме да въведем доста добър режим. Вечер си лягаш в 20 часа, понякога и по-рано. Продължаваш да се будиш нощно време, но не толкова често все пак. Сутрин ставаш в 7 (понякога и по-рано, в неделя обичаш да ме будиш в 6 о.О), след хапване гледаш ТВ, играеш си и до 9 часа си отново заспала. Ако легна с теб спинкаш повече, ако не - макс половин час. След второто хранене отново спиш толкова, и след третото следобед лягаме заедно и спиш час-два. След това до 19-20 будуваш и си играеш.

• Имаш ДВЕ зъбчета! Йееееей!
• Казваш ТАТА! И когато те попитам къде е тати, поглеждаш към неговото бюро! (буквата М изобщо не присъства в "речника" ти и съм далеч от надеждата, че скоро ще кажеш Мама)
• Гризкаш краставица
• Започна да се въртиш от гръб по корем и от корем по гръб. Второто ти е по-трудно. Винаги се въртиш обаче само наляво. Надясно явно ти е трудно. Опитваш се и да пълзиш, но още не можеш да схванеш както точно се прави хаха
• Спря да скубеш Кари и изпадаш в див екстаз, придружен с неконтролируем кикот всеки път, когато я видиш. Посягаш с ръчичките да я галиш, а и тя вече по-смело се доближава до теб. 
• Сменихме чая с вода и макар да не ти харесва толкова много, все пак пиеш
• Пи за първи път от чаша и успя да НЕ се олееш... много хахах 
• За първи път боледува, но слава Богу нищо сериозно (не знам дали се води milestone, но все пак хаха)

• Купихме ти басейн с топки и това беше една от най-добрите ни покупки. Прекарваш там много време и вече се опитваш сама да излизаш от него, когато ти омръзне
• Обичаш да ти говорят и пеят и вече си имаш любими песнички, на които се смееш. За моя радост, вече харесваш и Фреди и почти всеки ден си слушаме концерта му от 1986 г. на Уембли :) Не че ще разбереш какво ти говоря, но да знаеш хаха
• барабаните! Всичко, до което се докопаш се превръща в барабан и се наложи да ти поръчаме. Тези дни трябва да дойде :)
• обичаш да те слагам на прозореца в стаята ти, откъде се вижда магистралата. Много ти е интересно като видиш камионче, което минава оттам
• люлки! изобщо всякакво движение във въздуха ти харесва много и смятам, че за вбъдеще, за ужас на баща ти, ще ходим много по лунапаркове. ЙЕС!
• Обичаш да си шляпаш в твоята си вана и вече къпането си е половин игра 
• вече проявяваш открит интерес към дистанционните и телефона. На два пъти успя (вярвам, че беше абсолютно несъзнателно, но все пак) да си пуснеш музика!

• докато беше болна се наложи да ти махам сополчетата от носа, смучейки ги с уста и определено не беше приятно за теб. Гласът ти достигаше нечувани досега децибели рев
• слънцето и жегата (не знам как ще издържим в България, когато се приберем...)
• да те игнорират (че той кой обича)

Вашите мъници как са? Споделяйте в коментарите, обичам бебета, ей! хихи

Усмивки,
Мери!

Здравейте, раждали и нераждали дами! Здравейте и вие, господа, които може би никога няма да вникнете в смисъла на това, което пиша днес.

Всъщност съм дълбоко подразнена, абсолютно разгневена и невъзобразимо вдъхновена (за да напиша този пост, не за друго) в същото време от един индивид, представител на "силния пол". Въпросният господин в един друг блог/сайт, беше написал/преписал/превел някаква, предизвикваща у мен агонизираща ярост, статия. Въпросният господин (прекалено учтиво е да го наричам така, но друго наименование за него, за съжаление, няма) не само си позволи да сравни женското съсловие по време на раждане с китове и слонове, ами стигна и по-далеч, наричайки жените, родили със секцио НЕпълноценни майки!

Здравейте, бъдещи, настоящи мами и random читатели, минаващи оттук. Макар, че не показвам лицето на Лора (обяснението в предходен пост), това далеч не означава, че нямам желание да споделям тоалетите й. Затова ми се иска в поредица от постове да ви показвам какво носи тя и откъде купувам дрехите й.
По-рядко ще виждате розови дрешки, защото до ден-днешен недоумявам защо някога някой е измислил това правило - розово за момиче, синьо за момче :D В интерес на истината при избора за дрехи на Лора се водя от собственото си светоусещане за модата, макар и да съм абсолютен моден клошар. Не разбирам мода, но все пак смятам, че успявам да се обличам нормално. Та, в този ред на мисли, не бих облякла на Лора нещо, което не бих облякла на себе си :)

Здравейте, мили дами, мами, баби, татковци и батковци.. :) Дойде време да се представим и ние!

Шест месеца отлетяха като един миг. Всъщност трябва да си призная, че времето върви еднакво бързо и бавно. Еднообразното ежедневие точи дните със скоростта на охлювче, но когато се обърна назад и всеки път се питам: "Как стана така, че не разбрах кога е минало това време?" Е, мисля, че всеки си задава този въпрос, но при мен нещата след раждането на Лора придобиха доста страшен вид. Имам предвид, че някак наистина усещам колко бързо минава времето, докато тя расте и усещам как аз остарявам :D На 30 години и вече се наричам бабичка. Срам за мен! Я, се стегни! :D

Не, не че е уродлива. Няма си трето око, ушите са й на място, носът не стърчи метър напред. А пък може би всъщност има не само трето око, ами и 25 пръста. Това няма никакво значение, защото решението да не показвам Лора в социалните мрежи, беше най-доброто, което някога съм взимала и всъщност малко са хората, които са я виждали. За което нито секунда не съм съжалявала.