Когато преди време чуех, че някой страда от панически атаки или така
нареченото anxiety, мигновено прибелвах очи и автоматично решавах, че се касае
за поредната модна вълна. Когато някой в Америка излезе и обяви, че в годините
неадекватното му поведение се е дължало на този проблем, всеки пляска с ръце и
го хвали за смелостта да излезе и да признае, че наистина страда от заболяване,
което контролира ежедневието му. Но всички моди тръгват от Америка, нали? И
когато прочетях нечий статус в социалните мрежи, че нивата на паническа атака
са толкова високи, че не може да излезе навън, подминавах този човек с
неособено добро впечатление за него. (моля, ако си някой от тези хора, не
спирай да четеш!)
И то не толкова, защото не вярвах, че този човек наистина страда, а
защото си мислех, че публичността в подобен момент, е излишна показност, от
която няма много смисъл.
Оказа се, обаче, че греша!
